Хилядата и един вида растения и веселите пъстри цветя са се преродили във въображението и вътрешния свят на жените от Анадола.

Историята на декоративното обточване, известно в Европа като „Турска дантела“/Оя/ се датира назад до 8-ми век пр. н. е. в облеклата на древните фригийци. Някои източници сочат, че тази дантела се е разпространила през 12 век от Мала Азия до Гърция и от там чрез Италия към Европа. По традиция, кърпите и шаловете, които жените носели на главите си, щампираните покривала за  молитва и погребение, са украсени с различни видове оя. Използвана и по бельото, за украса на връхни дрехи, по краищата на кърпи и салфетки, и като декоративен елемент на много други места. В района на Егейско море дори мъже се украсявали със слоеве от Оя.

Оя обкантването, което се среща из целия Анадол в различни форми и мотиви, има различни имена в зависимост от използваните средства: игла, плетене на една кука,совалка, фуркет, мъниста, пискюл. Шитата дантела Оя е правена от заможни, аристократични, градски жени. Най-красивите примери за такива Оя, която обикновено се е изработвала с игли за бродерия и копринени конци, са правени  в Османския дворец.

Плетивото на една кука може да се осъществи по различни начини в цветове по избор, с помощта на кука за плетене. То се различава от шитата дантела по това, че се работи с по-дебели конци и е по-малко изтънчено на външен вид. Совалковата Оя се прави повече от жените в селата и провинциалните градове, с помощта на малка совалка, изработена от кост. Използват се един или два цвята.

„Firkete“ или „фуркетна” Оя е направена от нанизани мъниста, пайети, корал или перли върху едноцветна нишка. Междувременно „Çaput“, която е по-често срещана в селата, където много красиви и творчески модели се правят с ограничени средства, се изработва чрез рязане и сгъване на парчета цветна кърпа на квадрати и се свързва с кука за плетене. Такива куки се използват също и за добавяне на пискюли. Украсеният с мъниста кант, който е често срещани в Мала Азия, се прави чрез низане на мъниста от различни цветове върху краищата на Оя или с шевни игли, или с кука за плетене. И накрая, копринени конци и късчета пашкул са използвани за „Koza“ или „пашкул” Оя дантела, чиито основни мотиви са създадени от пашкули и след това се свързват с шевни игли или кука за плетене.

Девойки, нови булки и млади жени традиционно изразявали любовта си – надеждна или безнадеждна, очакванията си, добрите вести, щастие и нещастие, тяхното възмущение и несъвместимостта на характерите с мъжете им чрез носената Оя. В регионите на Мраморно и Егейско море, например, флоралната Оя е уникално явление. Една жена, украсила главата си с Оя, олицетворяваща цветя, е най-прекрасният подарък за мъжа, а видовете цветя се различават в зависимост от нейната възраст. Възрастните жени използват малки диви цветя, които символизират превръщането от прах на прах. Девственици, булки и млади жени използват рози, карамфили, жасмин, зюмбюл, теменужки, нарциси, хризантеми и обички в Оя. И всички те носят послания със своите форми и цветове. Жени, достигнали четиридесет, използват наведено лале. Както в поемата „Нарцис“, написана от римския поет Овидий през 8-ми век, жена, която носи около главата си украса от жълти нарциси, обявява своята безнадеждна любов. Жена, чийто мъж отивал в чужбина да работи, закичва на главата си дива роза Оя около главата си. Млади булки, от друга страна, носят Оя на рози. Момичета, сгодени за любимия мъж, носят Оя на розови зюмбюли и бадемови цветове, докато влюбеното момиче носи лилави зюмбюли. Оя с цвят на слива е носена от булки. Млада булка, която е в неприятни отношения с мъжа си избира „пипер“ Оя за главата си, сякаш иска да каже „моя брак е нещастен от самото начало“. Но ако тя връзва червен пипер Оя около главата си, това е знак, че отношенията й с мъжа й са толкова пикантни, като червен лют пипер.

В Коня сгоденото момиче изпраща щампирана кърпа, обкантена с Оя, за бъдещата си свекърва. Ако изпратеното е Оя „поляна и трева“, това означава, че отношенията им са сърдечни. Но ако тя изпраща „Оя надгробна плоча“, тя означава „студенината между нас ще бъде до смърт“. Междувременно, с изпращането на „космат вълк“ Оя младото момиче показва, че е недоволно от тяхната връзка. Тъй като по време на сватбената церемония изпратената Оя се вижда от всички съседи, разбира се, желанието на всички свекърви е новите им дъщери да завият „поляна и трева“ Оя около главите им. Семейството на младоженеца също изпраща на булката „булчинско облекло“ с две или три Оя цветя, от които се прави булчинската прическа. Оя, състояща се от цветя върху клон, е носена от булки в някои региони на Анадола. От тези дантели съществуват много разновидности и представляват нещо като „дърво на живота“ за булката, която иска да има много деца. Не само женски емоции, но и битови инциденти, които са оставили отпечатък върху обществото, могат да се наблюдават в Оя: „Звездата на пашата“, или „Миглите на Зеки Mурен“ по името на известен турски певец от 20-ти век, “ Миглите на Тюркан Сорай“, звезди на големия екран, както и „Еджевит мигли“- по името на бившият министър-председател Бюлент Еджевит, това са само част от тях. Други включват „Розата на каймакама“, „Цветето на Ататюрк“, „Японска роза“, „Кракът на пияницата“, „Овчарска бълха“, „Ергенска бълха“… Списъкът е безкраен. Един продукт на традиционната анадолска култура, без точен еквивалент в другите езици, Оя кант краси не само забрадките на жените днес, тя се използва като аксесоар в модерния дизайн. Междувременно тя продължава да бъде необходимо допълнение към чеиза в раклата на момичето.

Материалът и снимките в оригинал се намират на адрес :

http://www.turkishculture.org/pages.php?ParentID=14&ID=70

Ако преводът ми е неточен, помогнете ми да го оправим. 🙂