Eдна от най-изящните дантели, създадена от ръцете на българските жени е кенето. Тя се изработва с обикновена игла за шиене и конец върху парче плат, върху предварително изплетена основа на една кука или още по-уникалната технология – върху основа от конски косми.Разпространена е в цяла България, като в различните региони е известна с различни имена – „кене“, „зарафлъци“, „кукла“ и др.

Тази дантела води началото си от изтока. Намира приложение в облеклото на българи, турци, гърци, арменци…

Кенето се работи с единичен и двоен възел. Единичния възел се използва за съединителни шевове и изработка на салфетки и мильота. Получават се красиви фигурки изобразяващи елементи от българската флора и фауна. Българката умело украсява с тях пазви, огърлиета, кърпи,забрадки, спално и лично бельо.

Кенето е най-фината дантела. Причината е, че конеца върви само от един кат. При калоферската дантела конците вървят винаги по двойки, а при плетенето на една кука – най-тънката част, синджира се състои от поне 3 ката конци. Това го прави феноменално и уникално красиво.

За съжаление вече са малко майсторите в България, които знаят как се изработва тази дантела. Почти не може да се намери литература по въпроса на български език, в интернет също липсва информация. Чуждестранните сайтове на които попаднах описват тази дантела като „турска дантела“, което ме амбицира да направя български сайт.